Нуждаех се
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена
от смог
и мръсотия,
от градска суета.
За дни избягах
и от мен самата.
И дишах,
скътвах красотата
в душата си
поизхабена.
За идващите
нови,стари дни,
но мъничко
все пак
и променена.
Усмивката
издава ме, нали?
© Мариана Вълкова All rights reserved.