Зашивам раните,
а кръпките
са Ти.
Платът е мек,
но всъщност
е от грубите.
Иглите,
сякаш твоите очи,
убиват мене
без сбогуване.
Не те заших.
Дори не те прежалих.
И в ризите ти
омалели
се изгубих.
Не се обърна.
Паднах
до оградата.
Дебела сянка
чака залези.
А нощите ми
са дантели
от заблуда.
Заспивам в тях
преди
да те изгубя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Искрено те поздравявам!
пак много се зарадвах на коментара ти!Винаги е искрен и ми помага много!За думата си много прав и тук ще положа усилия да намеря дума,коята да подсили стиха!
истинско щастие,че те виждам тук!И на мен нещо ми липсва в този стих.Питах се какво е,опитвах,но за момента не идват идеи...оставям го да отлежи и да помисля върху него отново.Благодаря ти!
Има една думичка: "пълнолуния" - клишенце, а съм убеден, че можеш да я избегнеш и замениш с нещо по-силно, оригинално и образно!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
