Зашивам раните,
а кръпките
са Ти.
Платът е мек,
но всъщност
е от грубите.
Иглите,
сякаш твоите очи,
убиват мене
без сбогуване.
Не те заших.
Дори не те прежалих.
И в ризите ти
омалели
се изгубих.
Не се обърна.
Паднах
до оградата.
Дебела сянка
чака залези.
А нощите ми
са дантели
от заблуда.
Заспивам в тях
преди
да те изгубя…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Искрено те поздравявам!
пак много се зарадвах на коментара ти!Винаги е искрен и ми помага много!За думата си много прав и тук ще положа усилия да намеря дума,коята да подсили стиха!
истинско щастие,че те виждам тук!И на мен нещо ми липсва в този стих.Питах се какво е,опитвах,но за момента не идват идеи...оставям го да отлежи и да помисля върху него отново.Благодаря ти!
Има една думичка: "пълнолуния" - клишенце, а съм убеден, че можеш да я избегнеш и замениш с нещо по-силно, оригинално и образно!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
