Зашивам раните

Поэзия

884 0 26

Зашивам раните,

а кръпките

са Ти.

Платът е мек,

но всъщност

е от грубите.

Иглите,

сякаш твоите очи,

убиват мене

без сбогуване.

Не те заших.

Дори не те прежалих.

И в ризите ти

омалели

се изгубих.

Не се обърна.

Паднах

до оградата.

Дебела сянка

чака залези.

А нощите ми

са дантели

от заблуда.

Заспивам в тях

преди

да те изгубя…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katkatkat (Катя)

"А нощите ми

са дантели

от заблуда.

Заспивам в тях

преди

да те изгубя…" - прекрасно си го казала! Искрено те поздравявам!

2008-06-20T08:38:10+03:00
lips_of_angels (Ем)

Ей,милички,благодаря ви отново!
Радо пак много се зарадвах на коментара ти!Винаги е искрен и ми помага много!За думата си много прав и тук ще положа усилия да намеря дума,коята да подсили стиха!
Креми истинско щастие,че те виждам тук!И на мен нещо ми липсва в този стих.Питах се какво е,опитвах,но за момента не идват идеи...оставям го да отлежи и да помисля върху него отново.Благодаря ти!
Прегръщам ви!

2008-06-17T22:03:13+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Има нещо, което ми липсва тук...

2008-06-17T20:46:03+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Много ми хареса! Ако не е най-добрият ти стих, то определено е сред тях!!!
Но... Има една думичка: "пълнолуния" - клишенце, а съм убеден, че можеш да я избегнеш и замениш с нещо по-силно, оригинално и образно!
Иначе,

Ave

2008-06-17T20:44:39+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Чудесен стих!Прегръдки,Еми!

2008-06-17T09:38:31+03:00