Много болка и обиди
има в този свят суров,
колко мъка в себе си крие,
бедност, болест, лош живот.
Кой сега ще ми помогне?
Кой ще ми подаде ръка?
Кой сълзата ще изтрие,
казвайки ми дума добра.
Болка, мъка и обиди
крие тоз живот опасен,
но и малко светлина,
и пътя ти е ясен.
Щом до теб застава Тя
с нежност, обич и закрила.
Виждаш тази светлина
и се чустваш тъй щастлива.
Свети майчината обич,
пръска пламъци надлъж,
със защита те дарява -
обичта си тя ти дава.
Няма болка, няма страх,
има радост и закрила,
около тебе няма мрак -
със светлина те е обвила.
© Лилия Нейкова Всички права запазени