24 ago 2007, 10:58

Защита

  Poesía
736 0 3

Много болка и обиди
има в този свят суров,
колко мъка в себе си  крие,
бедност, болест, лош живот.

Кой сега ще ми помогне?
Кой ще ми подаде ръка?
Кой сълзата ще изтрие,
казвайки ми дума добра.

Болка, мъка и обиди
крие тоз живот опасен,
но и малко светлина,
и пътя ти е ясен.

Щом до теб застава Тя
с нежност, обич и закрила.
Виждаш тази светлина
и се чустваш тъй щастлива.

Свети майчината обич,
пръска пламъци надлъж,
със защита те дарява -
обичта си тя ти дава.

Няма болка, няма страх,
има радост и закрила,
около тебе няма мрак -
със светлина те е обвила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Рамото на близките е най-ценното в трудни моменти.
  • Свети майчината обич- блазе му , който е огрян от нея.Развълнува ме, Лилия.Хубав стих, с обич.
  • Когато светлината е с теб,то и щастието няма да закъснее!!!Поздрав!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...