Aug 24, 2007, 10:58 AM

Защита

  Poetry
738 0 3

Много болка и обиди
има в този свят суров,
колко мъка в себе си  крие,
бедност, болест, лош живот.

Кой сега ще ми помогне?
Кой ще ми подаде ръка?
Кой сълзата ще изтрие,
казвайки ми дума добра.

Болка, мъка и обиди
крие тоз живот опасен,
но и малко светлина,
и пътя ти е ясен.

Щом до теб застава Тя
с нежност, обич и закрила.
Виждаш тази светлина
и се чустваш тъй щастлива.

Свети майчината обич,
пръска пламъци надлъж,
със защита те дарява -
обичта си тя ти дава.

Няма болка, няма страх,
има радост и закрила,
около тебе няма мрак -
със светлина те е обвила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Рамото на близките е най-ценното в трудни моменти.
  • Свети майчината обич- блазе му , който е огрян от нея.Развълнува ме, Лилия.Хубав стих, с обич.
  • Когато светлината е с теб,то и щастието няма да закъснее!!!Поздрав!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...