Защо

15.05.2008 г., 17:09 ч.

Поезия

658 0 4

До вчера с теб рамо до рамо

деляхме живот и съдба.

Градихме ли нещо красиво, голямо?

Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?

Защо, когато ни е трудно,

не се лекуваме със смях?

Защо по цели нощи будни

наказваме греха със грях?

Защо, когато сме в средата

на тъжен, празен кръстопът,

не продължаваме със тебе сляти,

а тръгваме в различен път?

Защо убиваме душите,

живели все пак и в добро?

Защо не се спасим за дните

на минало и недошло?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-05-17T23:53:58+03:00

Не зная вече какво да ти пиша! Просто пишеш много хубаво!
feia (Вилдан Сефер)

2008-05-15T21:14:12+03:00

Много въпроси е задала лирическата.Дали ще получи отговорите?...
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-05-15T17:21:24+03:00

... защото Живота е колело ...!
Не тъжи, защото след мъка идва ред на радостта!
Стига да искаш да я видиш и да я усетиш!
fraulia (Васка Мадарова)

2008-05-15T17:12:36+03:00

''Защо не се спасим за дните
на минало и недошло?''
Стихът ти ме грабна!Много ми харесва!Жалко, че много често се случват нещата, които си описала...