May 15, 2008, 5:09 PM

Защо

  Poetry
786 0 4

До вчера с теб рамо до рамо

деляхме живот и съдба.

Градихме ли нещо красиво, голямо?

Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?

 

Защо, когато ни е трудно,

не се лекуваме със смях?

Защо по цели нощи будни

наказваме греха със грях?

 

Защо, когато сме в средата

на тъжен, празен кръстопът,

не продължаваме със тебе сляти,

а тръгваме в различен път?

 

Защо убиваме душите,

живели все пак и в добро?

Защо не се спасим за дните

на минало и недошло?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не зная вече какво да ти пиша! Просто пишеш много хубаво!
  • Много въпроси е задала лирическата.Дали ще получи отговорите?...
  • ... защото Живота е колело ...!
    Не тъжи, защото след мъка идва ред на радостта!
    Стига да искаш да я видиш и да я усетиш!
  • ''Защо не се спасим за дните
    на минало и недошло?''
    Стихът ти ме грабна!Много ми харесва!Жалко, че много често се случват нещата, които си описала...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...