До вчера с теб рамо до рамо
деляхме живот и съдба.
Градихме ли нещо красиво, голямо?
Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?
Защо, когато ни е трудно,
не се лекуваме със смях?
Защо по цели нощи будни
наказваме греха със грях?
Защо, когато сме в средата
на тъжен, празен кръстопът,
не продължаваме със тебе сляти,
а тръгваме в различен път?
Защо убиваме душите,
живели все пак и в добро?
Защо не се спасим за дните
на минало и недошло?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
