До вчера с теб рамо до рамо
деляхме живот и съдба.
Градихме ли нещо красиво, голямо?
Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?
Защо, когато ни е трудно,
не се лекуваме със смях?
Защо по цели нощи будни
наказваме греха със грях?
Защо, когато сме в средата
на тъжен, празен кръстопът,
не продължаваме със тебе сляти,
а тръгваме в различен път? ...