15 may 2008, 17:09

Защо

  Poesía
779 0 4

До вчера с теб рамо до рамо

деляхме живот и съдба.

Градихме ли нещо красиво, голямо?

Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?

 

Защо, когато ни е трудно,

не се лекуваме със смях?

Защо по цели нощи будни

наказваме греха със грях?

 

Защо, когато сме в средата

на тъжен, празен кръстопът,

не продължаваме със тебе сляти,

а тръгваме в различен път?

 

Защо убиваме душите,

живели все пак и в добро?

Защо не се спасим за дните

на минало и недошло?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная вече какво да ти пиша! Просто пишеш много хубаво!
  • Много въпроси е задала лирическата.Дали ще получи отговорите?...
  • ... защото Живота е колело ...!
    Не тъжи, защото след мъка идва ред на радостта!
    Стига да искаш да я видиш и да я усетиш!
  • ''Защо не се спасим за дните
    на минало и недошло?''
    Стихът ти ме грабна!Много ми харесва!Жалко, че много често се случват нещата, които си описала...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...