Защо
Не бях сънувала очите ти отдавна,
не бях докосвала дори насън забравеното ти лице,
ала нощта ми влюби се в Морфей и безпощадно
желанието им ме хвърли в тръпнещите ти ръце.
Защо се върна във съня ми тънкостенен,
защо пося по бледите му вени кървави кокичета,
защо отново ме целуна, като онзи път - последния,
та аз отдавна съм забравила, че те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
