ЗАЩО
Защо прекърши моите криле
с порой от злоба, обиди, лъжи?
Защо с неспирни ледни ветрове
вярата ми в тебе угаси?
Защо в горчиви нощи пресуши
моя океан с безброй мечти,
а сърцето ми - порутен кораб,
на дъното остави да лежи?
Защо, кажи, ми пречеше да видя
това, що и незряща би видяла?
Със лъжливи чувства съм живяла.
Във посока грешна съм летяла.
Защо и днес не мога да раздам
всекиму заслужено? Не знам.
Ала знам, че пак ще полетя,
само ако мога да простя.
© Лилия Велчева Всички права запазени