2.03.2008 г., 11:27 ч.

Защо 

  Поезия
610 0 2

 

           Защо ?

 

Защо изплаках очите си аз?

Защo пропилях и последна надежда?

Защо тaka дълго страдах по теб?

Защо подарих ти сърцето си аз?

Защо в нощта отново те отчаквам?

Защо ти с мен се подигра?

Защо?!

Остави ме да страдам.

И раните свои да ближа сега.

 

Каква съдба събра ни?

Какъв бе часът на нашата среща?

И какъв бе часът на нашата раздяла?

 

Проклинам часа.

Проклинам срещата.

Проклинам всичко между нас.

 

Отново станахме непознати.

Завинаги разделени сме веч.

 Ти пое своя път на живота.

Аз поех своя.

И така всеки за себе си ще бди.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живота е гадoст която вуни и бърка дълбоко в нашите души !!!
  • Ми,хубу,кво:>Вечният въпрос;>>Защоооо,защоооооооооЗащото с питане се стига и до Истанбул:Р
Предложения
: ??:??