2.03.2008 г., 11:27

Защо

758 0 2

 

           Защо ?

 

Защо изплаках очите си аз?

Защo пропилях и последна надежда?

Защо тaka дълго страдах по теб?

Защо подарих ти сърцето си аз?

Защо в нощта отново те отчаквам?

Защо ти с мен се подигра?

Защо?!

Остави ме да страдам.

И раните свои да ближа сега.

 

Каква съдба събра ни?

Какъв бе часът на нашата среща?

И какъв бе часът на нашата раздяла?

 

Проклинам часа.

Проклинам срещата.

Проклинам всичко между нас.

 

Отново станахме непознати.

Завинаги разделени сме веч.

 Ти пое своя път на живота.

Аз поех своя.

И така всеки за себе си ще бди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живота е гадoст която вуни и бърка дълбоко в нашите души !!!
  • Ми,хубу,кво:>Вечният въпрос;>>Защоооо,защоооооооооЗащото с питане се стига и до Истанбул:Р

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....