2 mar 2008, 11:27

Защо

  Poesía
760 0 2

 

           Защо ?

 

Защо изплаках очите си аз?

Защo пропилях и последна надежда?

Защо тaka дълго страдах по теб?

Защо подарих ти сърцето си аз?

Защо в нощта отново те отчаквам?

Защо ти с мен се подигра?

Защо?!

Остави ме да страдам.

И раните свои да ближа сега.

 

Каква съдба събра ни?

Какъв бе часът на нашата среща?

И какъв бе часът на нашата раздяла?

 

Проклинам часа.

Проклинам срещата.

Проклинам всичко между нас.

 

Отново станахме непознати.

Завинаги разделени сме веч.

 Ти пое своя път на живота.

Аз поех своя.

И така всеки за себе си ще бди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живота е гадoст която вуни и бърка дълбоко в нашите души !!!
  • Ми,хубу,кво:>Вечният въпрос;>>Защоооо,защоооооооооЗащото с питане се стига и до Истанбул:Р

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...