2 mar 2008, 11:27

Защо

  Poesía
764 0 2

 

           Защо ?

 

Защо изплаках очите си аз?

Защo пропилях и последна надежда?

Защо тaka дълго страдах по теб?

Защо подарих ти сърцето си аз?

Защо в нощта отново те отчаквам?

Защо ти с мен се подигра?

Защо?!

Остави ме да страдам.

И раните свои да ближа сега.

 

Каква съдба събра ни?

Какъв бе часът на нашата среща?

И какъв бе часът на нашата раздяла?

 

Проклинам часа.

Проклинам срещата.

Проклинам всичко между нас.

 

Отново станахме непознати.

Завинаги разделени сме веч.

 Ти пое своя път на живота.

Аз поех своя.

И така всеки за себе си ще бди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живота е гадoст която вуни и бърка дълбоко в нашите души !!!
  • Ми,хубу,кво:>Вечният въпрос;>>Защоооо,защоооооооооЗащото с питане се стига и до Истанбул:Р

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...