Mar 2, 2008, 11:27 AM

Защо

  Poetry
763 0 2

 

           Защо ?

 

Защо изплаках очите си аз?

Защo пропилях и последна надежда?

Защо тaka дълго страдах по теб?

Защо подарих ти сърцето си аз?

Защо в нощта отново те отчаквам?

Защо ти с мен се подигра?

Защо?!

Остави ме да страдам.

И раните свои да ближа сега.

 

Каква съдба събра ни?

Какъв бе часът на нашата среща?

И какъв бе часът на нашата раздяла?

 

Проклинам часа.

Проклинам срещата.

Проклинам всичко между нас.

 

Отново станахме непознати.

Завинаги разделени сме веч.

 Ти пое своя път на живота.

Аз поех своя.

И така всеки за себе си ще бди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Живота е гадoст която вуни и бърка дълбоко в нашите души !!!
  • Ми,хубу,кво:>Вечният въпрос;>>Защоооо,защоооооооооЗащото с питане се стига и до Истанбул:Р

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...