Защо
Защо ?
Защо изплаках очите си аз?
Защo пропилях и последна надежда?
Защо тaka дълго страдах по теб?
Защо подарих ти сърцето си аз?
Защо в нощта отново те отчаквам?
Защо ти с мен се подигра?
Защо?!
Остави ме да страдам.
И раните свои да ближа сега.
Каква съдба събра ни?
Какъв бе часът на нашата среща?
И какъв бе часът на нашата раздяла?
Проклинам часа.
Проклинам срещата.
Проклинам всичко между нас.
Отново станахме непознати.
Завинаги разделени сме веч.
Ти пое своя път на живота.
Аз поех своя.
И така всеки за себе си ще бди.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
Защото с питане се стига и до Истанбул:Р