5.07.2007 г., 11:24

Защо?

808 0 1

Защо при теб съм? - Не зная.
Въпрос без отговор задавам.
Макар да знам, че идва края
и въпреки това - оставам.

Защо до теб заспивам вечер
сгушена, за да се скрия,
до мен си, а си тъй далечен,
дали ще мога споменитe да изтрия?

Защо се върнах аз отново,
трогната от твоите сълзи?
Вместо да започна живота си наново,
изпълнена с надежди и мечти.


Защо ти дадох шанс пореден
след хилядите срещи и раздели?
Но, вярвай ми - ще е последен,
не ще разпалвам чувства изгорели.


Защо не слушах моето сърце?
Шепотът му никога не следвам.
То знаеше кого да избере,
а сега една любов погребвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз съм си задавала същия въпрос много пъти,но...безуспешно-не намирам отговор!

    "Защо ти дадох шанс пореден
    след хилядите срещи и раздели?
    Но, вярвай ми - ще е последен,
    не ще разпалвам чувства изгорели."
    Разбирам какво си искала да кажеш с този стих,Ели!



Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...