5 июл. 2007 г., 11:24

Защо?

814 0 1

Защо при теб съм? - Не зная.
Въпрос без отговор задавам.
Макар да знам, че идва края
и въпреки това - оставам.

Защо до теб заспивам вечер
сгушена, за да се скрия,
до мен си, а си тъй далечен,
дали ще мога споменитe да изтрия?

Защо се върнах аз отново,
трогната от твоите сълзи?
Вместо да започна живота си наново,
изпълнена с надежди и мечти.


Защо ти дадох шанс пореден
след хилядите срещи и раздели?
Но, вярвай ми - ще е последен,
не ще разпалвам чувства изгорели.


Защо не слушах моето сърце?
Шепотът му никога не следвам.
То знаеше кого да избере,
а сега една любов погребвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм си задавала същия въпрос много пъти,но...безуспешно-не намирам отговор!

    "Защо ти дадох шанс пореден
    след хилядите срещи и раздели?
    Но, вярвай ми - ще е последен,
    не ще разпалвам чувства изгорели."
    Разбирам какво си искала да кажеш с този стих,Ели!



Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...