Защо?
Защо при теб съм? - Не зная.
Въпрос без отговор задавам.
Макар да знам, че идва края
и въпреки това - оставам.
Защо до теб заспивам вечер
сгушена, за да се скрия,
до мен си, а си тъй далечен,
дали ще мога споменитe да изтрия?
Защо се върнах аз отново,
трогната от твоите сълзи?
Вместо да започна живота си наново,
изпълнена с надежди и мечти.
Защо ти дадох шанс пореден
след хилядите срещи и раздели?
Но, вярвай ми - ще е последен,
не ще разпалвам чувства изгорели.
Защо не слушах моето сърце?
Шепотът му никога не следвам.
То знаеше кого да избере,
а сега една любов погребвам.
© Елица Стоянова All rights reserved.
