22.08.2007 г., 11:43

Защо

768 0 3
Защо повярвах аз на твойте думи,
защо наивна бях, като дете,
защо не ходех сам-сама по друми
и блянове глава ми да плете?

Защо остави ме и си замина,
защо разчупи всичко на парчета,
защо след теб остави само спомен,
разбит на стъкълца, а те -
забити във сърцето?

Защо боли и болката не стихва,
защо за теб аз мисля всеки ден,
защо ли искам да ти кажа, че ми липсваш...
та ти си тъй далеч от мен?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...