22.08.2007 г., 11:43 ч.

Защо 

  Поезия
560 0 3
Защо повярвах аз на твойте думи,
защо наивна бях, като дете,
защо не ходех сам-сама по друми
и блянове глава ми да плете?

Защо остави ме и си замина,
защо разчупи всичко на парчета,
защо след теб остави само спомен,
разбит на стъкълца, а те -
забити във сърцето?

Защо боли и болката не стихва,
защо за теб аз мисля всеки ден,
защо ли искам да ти кажа, че ми липсваш...
та ти си тъй далеч от мен?!

© Веселина Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??