"Защо?"
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб.
Нима? Нали ний, хората, сме най-умни.
Защо понякога вършим дела безумни?
Защо към нас, неблагословените хора,
трябва винаги да сме под нечий крак без умора.
Защо няма справедливост в таз държава?
Защо всеки от милост зад нас застава?
Знам, аз не искам да бъде така,
но това ми е съдба, да го променя - знам, не мога.
05 май 2003 год.
© Георги Алексов Всички права запазени