Защо?...
Защо?...
----------------------------
Защо? Защо? Защо...?
Защо, когато всичко е добре,
защо отново то лошото зове?
Съдбата ли съм си проклел?
Конците пак оплел?
Не са добри делата мой!
Далеч от висотите твой.
Къде пак сгазих лука?
Какво настъпих и кого?
А мислех, че е за добро
и защо пак то - проклетото защо?
Та цял живот взимах си поука.
От нескончаемото защо.
Не трябваше ли да съм осъзнал,
житейските истини разбрал?
Остарях! Нима не помъдрях?
Нима останах си глупак?
И отново вечното:
Защо? Защо? Защо?
Не! Не искам пак!
Край! До тук!!!
Стига с този кръговрат!!!
Няма време за обрат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
