1 апр. 2009 г., 20:14

Защо?...

797 0 0

 

          Защо?...

----------------------------

Защо? Защо? Защо...?

Защо, когато всичко е добре,

защо отново то лошото зове?

Съдбата ли съм си проклел?

Конците пак оплел?

Не са добри делата мой!

Далеч от висотите твой.

Къде пак сгазих лука?

Какво настъпих и кого?

А мислех, че е за добро

и защо пак то - проклетото защо?

Та цял живот взимах си поука.

От нескончаемото защо.

Не трябваше ли да съм осъзнал,

житейските истини разбрал?

Остарях! Нима не помъдрях?

Нима останах си глупак?

И отново вечното:

Защо? Защо? Защо?

Не! Не искам пак!

Край! До тук!!!

Стига с този кръговрат!!!

Няма време за обрат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...