Apr 1, 2009, 8:14 PM

Защо?...

  Poetry
806 0 0

 

          Защо?...

----------------------------

Защо? Защо? Защо...?

Защо, когато всичко е добре,

защо отново то лошото зове?

Съдбата ли съм си проклел?

Конците пак оплел?

Не са добри делата мой!

Далеч от висотите твой.

Къде пак сгазих лука?

Какво настъпих и кого?

А мислех, че е за добро

и защо пак то - проклетото защо?

Та цял живот взимах си поука.

От нескончаемото защо.

Не трябваше ли да съм осъзнал,

житейските истини разбрал?

Остарях! Нима не помъдрях?

Нима останах си глупак?

И отново вечното:

Защо? Защо? Защо?

Не! Не искам пак!

Край! До тук!!!

Стига с този кръговрат!!!

Няма време за обрат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...