Apr 1, 2009, 8:14 PM

Защо?...

  Poetry
800 0 0

 

          Защо?...

----------------------------

Защо? Защо? Защо...?

Защо, когато всичко е добре,

защо отново то лошото зове?

Съдбата ли съм си проклел?

Конците пак оплел?

Не са добри делата мой!

Далеч от висотите твой.

Къде пак сгазих лука?

Какво настъпих и кого?

А мислех, че е за добро

и защо пак то - проклетото защо?

Та цял живот взимах си поука.

От нескончаемото защо.

Не трябваше ли да съм осъзнал,

житейските истини разбрал?

Остарях! Нима не помъдрях?

Нима останах си глупак?

И отново вечното:

Защо? Защо? Защо?

Не! Не искам пак!

Край! До тук!!!

Стига с този кръговрат!!!

Няма време за обрат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...