Защо
ЗАЩО
Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!?
Защо за минутка, прекарана с тебе,
загърбих достойнство, чест и морал!?
Защо си ми ангел, до болка потребен,
защо си ми дявол, в душата ми спрял?!
Защо те обичам!? Защо и те мразя!?
Защо те преследвам и бягам от теб!?
Защо аз от твоите думи се пазя,
а толкова нужни защо са ми те!?...
Илюзия беше - и грешна, и свята...
В сърцето ми спомен красив остани!
Защото аз искам след мен на земята
стихът ми надежда да съхрани!
21.06.2011 г.
Стара Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
