ЗАЩО

Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!?

Защо за минутка, прекарана с тебе,
загърбих достойнство, чест и морал!?
Защо си ми ангел, до болка потребен,
защо си ми дявол, в душата ми спрял?!

Защо те обичам!? Защо и те мразя!?
Защо те преследвам и бягам от теб!?
Защо аз от твоите думи се пазя,
а толкова нужни защо са ми те!?...

Илюзия беше - и грешна, и свята...
В сърцето ми спомен красив остани!
Защото аз искам след мен на земята
стихът ми надежда да съхрани!

21.06.2011 г.
Стара Загора