2.01.2013 г., 22:04

Защо

1K 0 6

Изморих се. Изморих се до полуда

от приказки, завършващи със болка,

от чакане и търсене, и лудост,

от липсата на вяра и посока.

От някакви надежди разпилени,

от обич, недостигнала до никой,

от мислите си, смъртно уморени

и неми от сподавеното викане.

Омръзна ми от толкова тревога,

омръзна ми да бъда романтична,

омръзна ми от бури... И от огън.

Омръзна ми да бъда и цинична.

И нямам вече сили да се боря.

И нямам вяра вече да се вричам.

И нямам даже думи-да се моля.

Защо тогава мога да обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...