Изморих се. Изморих се до полуда
от приказки, завършващи със болка,
от чакане и търсене, и лудост,
от липсата на вяра и посока.
От някакви надежди разпилени,
от обич, недостигнала до никой,
от мислите си, смъртно уморени
и неми от сподавеното викане.
Омръзна ми от толкова тревога,
омръзна ми да бъда романтична,
омръзна ми от бури... И от огън.
Омръзна ми да бъда и цинична.
И нямам вече сили да се боря.
И нямам вяра вече да се вричам.
И нямам даже думи-да се моля.
Защо тогава мога да обичам?
© Мариета Караджова Все права защищены