2 янв. 2013 г., 22:04

Защо 

  Поэзия
795 0 6

Изморих се. Изморих се до полуда

от приказки, завършващи със болка,

от чакане и търсене, и лудост,

от липсата на вяра и посока.

От някакви надежди разпилени,

от обич, недостигнала до никой,

от мислите си, смъртно уморени

и неми от сподавеното викане.

Омръзна ми от толкова тревога,

омръзна ми да бъда романтична,

омръзна ми от бури... И от огън.

Омръзна ми да бъда и цинична.

И нямам вече сили да се боря.

И нямам вяра вече да се вричам.

И нямам даже думи-да се моля.

Защо тогава мога да обичам?

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??