2 ene 2013, 22:04

Защо

  Poesía
1K 0 6

Изморих се. Изморих се до полуда

от приказки, завършващи със болка,

от чакане и търсене, и лудост,

от липсата на вяра и посока.

От някакви надежди разпилени,

от обич, недостигнала до никой,

от мислите си, смъртно уморени

и неми от сподавеното викане.

Омръзна ми от толкова тревога,

омръзна ми да бъда романтична,

омръзна ми от бури... И от огън.

Омръзна ми да бъда и цинична.

И нямам вече сили да се боря.

И нямам вяра вече да се вричам.

И нямам даже думи-да се моля.

Защо тогава мога да обичам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...