Защо
защо не разчистиш
този път към сърцето си...
спъвам се в стари
износени думи...
и е тъмно...
какъв кошмарен декор -
гаснат една по една
светлините на рампата
(не бъди сам на себе си
и съдник и режисьор)
а после става хлъзгаво...
сякаш плодовете на драка
обливат със кърваво вино
острите ръбове на душата ти
изгубила пътя си в мрака
чувам копнежа ти...
вдишвам страха ти
съблечи тази траурна дреха
от това нещастно сърце...
знаеш ли...
знаеш ли колко много любов
имаш в тези мъжки ръце
пиеш глътка по глътка тъгата си...
(Господи! Колко трогателно!)
и опиваш и същността на душата си
а трябва да можеш да си простиш
мокрия глас на сълзата...
боли ме от допира до сърцето ти
... от всяка нота рисуваща самотата
от всяка дума описала тишината
боли ме със теб... нали съм онази
която има над душата ти власт...
... за която дори и мълвата
не казва нищо на глас
(и винаги те намира в тълпата...)
същата... която...
чува на сърцето ти и най-тихия зов...
... дали затова понякога
(с много Надежда... и капчица Вяра)
ме наричат... Любов...?!
не ми ли личи?!...
мислиш че от любов не може
толкова много да те боли...
... тогава целувай ме пръв...
целуни ме неистово...
... целуни ме до кръв...
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
