5.02.2015 г., 1:53

Защо...

552 0 0

Защо

 

 

Денят е мрачен,

Небето плаче.

А гледам към него с надежда

Облечена в черна одежда.

 

Вехне тревата,

Но не самотата.

А искам те отново до мен,

Дори и за ден… само за ден.

 

Под тихи капчуци

Неистови звуци.

А искам да спре да боли,

Умри просто умри.

 

Крясък далечен,

Моментът е вечен.

А аз все още не зная какво

Изпитвам към теб и защо…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...