Защо
Смесват се сенки и стъпки.
Пътят свети. Звучи.
Птици прелитат. Кръжат.
И е безоблачно сладкото синьо,
а и вятърът си мълчи.
Сврял се е в тънката нишка,
която ни свързва
с онова, за което все ни боли,
или се прави на кротък,
за да ни подкрепи.
И защо му е да подпира живот,
без корона и корен, без стебло,
някаква си посока под лятната сянка,
дръзнала да снове
на следобеда в късната дрямка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
