линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
27.08.2017 г., 20:58 ч.

Защо 

  Поезия » Друга
347 1 8

Смесват се сенки и стъпки.

Пътят свети. Звучи.

Птици прелитат. Кръжат.

И е безоблачно сладкото синьо,

а и вятърът си мълчи.

 

Сврял се е в тънката нишка,

която ни свързва

с онова, за което все ни боли,

или се прави на кротък,

за да ни подкрепи.

 

И защо му е да подпира живот,

без корона и корен, без стебло,

някаква си посока под лятната сянка,

дръзнала да снове

на следобеда в късната дрямка?

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??