Защо?

28.03.2018 г., 4:12 ч. 2018-03-29T02:06:24+03:00

Поезия

516 1 2

Незнайно как, кога, защо,

Но нещо в мене си е отишло.

Бях винаги с очи блестящи,

От топлина и обич искрящи.

Обичах и се радвах на света,

На слънцето, водата и зелената гора.

На птичките във небесата,

И на всичко на земята..

От предателства, алчност и егоизъм,

Развих ново качество – непукизъм.

Лесно се живее сред хората така,

Но във мен остана капчица тъга.

За това, че бях различна и добра душа.

А празните ви думи, я оваляха в калта.

Сега иска ми се пак да вярвам в чудеса,

Но някак невъзможно е това...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ан. (Адриана Иванова)

2018-03-29T02:04:04+03:00

Благодаря Маргарита! Приемам съвета ти
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-28T08:06:09+03:00

Възможно е, но не бива да се прекалява, за да не се развие патология. Хареса ми творбата, темата. Само, бих написала:"Но нещо в менЕ си е отишло." Така ударението на "отишло" ще падне естествено на О. Но, иначе, много ми хареса. Поздрав!