8.10.2020 г., 21:58 ч.

Защо. 

  Поезия » Друга
416 0 1

Щом слънце грейвало,

след всяка буря,

Щом няма на света

вековен дъжд,

Щом обич, с друга обич

се преглъща, само,

Щом вечно не обича никой мъж,

Защо, тогава, утрото  възкръсва,

всяка сутрин, и есента, макар и закъсняла,

се завръща?

Защо и зимата, невъзмутимо бяла,

всяка водна капчица в дъжд превръща?

От този свят, излизайки, без време,

най-добре умиращият знае, 

че краят си е край, ала за него, само,

а розата не спира да ухае, 

макар убола нечий крехко рамо...

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворение, което през тъгата възражда с непресъхващ оптимизъм в кръговрата на живота! Красиво е като нарисувано: ""а розата не спира да ухае, 
    макар убола нечий крехко рамо...
Предложения
: ??:??