Защо.
738
0
1
Щом слънце грейвало,
след всяка буря,
Щом няма на света
вековен дъжд,
Щом обич, с друга обич
се преглъща, само,
Щом вечно не обича никой мъж,
Защо, тогава, утрото възкръсва,
всяка сутрин, и есента, макар и закъсняла,
се завръща?
Защо и зимата, невъзмутимо бяла,
всяка водна капчица в дъжд превръща?
От този свят, излизайки, без време,
най-добре умиращият знае,
че краят си е край, ала за него, само,
а розата не спира да ухае,
макар убола нечий крехко рамо...
© Елмаз All rights reserved.
