Защо?
Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът.
Напират ми в устата люти думи.
Душата ми - сто котки я дерат
Не радват ме дори и глуми...
Аз мога само да очаквам
писмото ти, с надежда плаха
и ако дойде, вече съм щастлив.
Целувам го, и пак го препрочитам.
Безрадостен ми е светът без теб!
Изгубен съм.
И влюбен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
