Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът.
Напират ми в устата люти думи.
Душата ми - сто котки я дерат
Не радват ме дори и глуми...
Аз мога само да очаквам
писмото ти, с надежда плаха
и ако дойде, вече съм щастлив.
Целувам го, и пак го препрочитам.
Безрадостен ми е светът без теб!
Изгубен съм.
И влюбен!
© Минко Андонов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
