31.07.2007 г., 14:20

ЗАЩО (из „Животът, какъвто е")

766 0 19

Защо?
Защо никой не разбира очите?
Защо не ни замислят сълзите?


Защо?
Защо всеки се бои от сърцето? 

Защо не запазваме в него детето?


Защо?

Защо не внимаваме с делата?

Защо после ни изненадва съдбата?


Защо?

Защо не се радваме на мига?

Защо се забавляваме с любовта?


Защо?

Защо мечтаеш в живота да отпиваш от Граал?

Защо не знаеш за него ти сам какво би отдал?


Защо?

Защо трупаме ние тухлите и парите?

Защо не знаем - без тях изчезваме под вълните?


Защо?

Защо с годините все по-рядко се смеем?

Защо все по-често се боим...  да живеем...


Защо...


 

PS. Породено от „И Бог създаде света..."  на  edna_jena (Никол Димитрова)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави въпроси , всички сме си ги задавали, но ти ги каза на глас по прекрасен начин.И пак се замислих.
  • Защо?
    Ех, тези въпроси...
  • Добър ден, Дианче,
    Ами аз ... толкова си мога! Все още търся отговорите! Не мога да се сетя за думичката! Ще я търся, докато ти публикуваш твоите небанални въпроси!
  • ОООО! Вили!
    Добър ден!
    Пак си задълбал в някакви банални въпроси,които са си направо отговори
    Имаше си и думичка, но ти можеш да я кажеш с точност, понеже си подробен.....
    Слабо е!...Като на шестокласник.....
  • Защото не виждаме края от началото! Но ти все пак продължавай да питаш в стих! Привет, Вили

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...