5.12.2015 г., 22:12

Защо живея

436 0 3

Защо е нужно да живея

под този земен небосвод?

Дали защото аз болея

за близките, за своя род,

или защото във душата

аз кътам чуждите съдби;

Дали, че вярата ми свята

е неподвластна на тъжби,

или пък красотата земна

поражда в мене и копнеж

за сладката любов неземна,

родена в звездния манеж;

Дали защото не съм птица,

но искам птичето крило

или защото аз съм спица 

на туй световно колело;

Дали защото и дъгата

ме радва с нежни цветове,

или защото и снагата

жадува други светове;

Дали защото тук дедите

са вдигали и своя дом,

или защото знам сълзите

на не един голям погром;

Дали защото имам вяра

във бъдещето на света,

или защото нямам мяра

за силата на любовта;

А стимулът ми да живея

под този земен небосвод,

е жаждата да оцелея

и да оставя своя плод!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятели, за посещението и за честитките!
    Трогнат съм и вдигам наздравица и за ваше здраве!!
    Поздрави от мен!
  • Дълбок размисъл за смисъла на живота...
    Естествена равносметка в края на годината.
    Пожелавам ти светло настроение, Ники!
  • Хубава и прочувствена изповед, Никола! Поздрав и светли празници!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...