5 дек. 2015 г., 22:12

Защо живея

441 0 3

Защо е нужно да живея

под този земен небосвод?

Дали защото аз болея

за близките, за своя род,

или защото във душата

аз кътам чуждите съдби;

Дали, че вярата ми свята

е неподвластна на тъжби,

или пък красотата земна

поражда в мене и копнеж

за сладката любов неземна,

родена в звездния манеж;

Дали защото не съм птица,

но искам птичето крило

или защото аз съм спица 

на туй световно колело;

Дали защото и дъгата

ме радва с нежни цветове,

или защото и снагата

жадува други светове;

Дали защото тук дедите

са вдигали и своя дом,

или защото знам сълзите

на не един голям погром;

Дали защото имам вяра

във бъдещето на света,

или защото нямам мяра

за силата на любовта;

А стимулът ми да живея

под този земен небосвод,

е жаждата да оцелея

и да оставя своя плод!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Приятели, за посещението и за честитките!
    Трогнат съм и вдигам наздравица и за ваше здраве!!
    Поздрави от мен!
  • Дълбок размисъл за смисъла на живота...
    Естествена равносметка в края на годината.
    Пожелавам ти светло настроение, Ники!
  • Хубава и прочувствена изповед, Никола! Поздрав и светли празници!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...