Защо ли?!
Открих те в стих.
Рисувах те в картина...
Изплаках те във думи.
Измислих те, макар че...
съществуваше такъв,
дори в съня ми.
Рисувах те.
И преболявах в тебе свойто съществуване.
Събуждах те, събуждах се със теб.
Целувах те...
Докосвах се до своя свят,
в очите ти надничах -
да се огледам като в огледало...
Попивах сълзите ти...
Потъвах в спомени.
В усмивката ти нежно се разливах.
Признавах се за...
Не си ли вярвах?!
Изпях те в песен -
В мелодия те... тананиках...
Усещах те във мен като...
Зародиш на любов...
И прекроявах те -
по кройките на свойто съществуване,
В свойте си представи за нова риза...
Търсех те...
Когато се събуждах.
И хуквах по росата боса,
силата й да изпия.
Открих те!
Защо ли?
Защото те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
