9.08.2006 г., 22:36

Защо ли е Челси сърдита?

852 0 5

 

Звездица тревожно попита:
-Защо ли е Челси сърдита?
Какво ли тя вечно гадае
и скришом от мене ридае?
Подхвана и вятърът леден:
-С поглед унил и наведен,
не иска тя нищо да вижда,
но мене  защо ненавижда?
Тогава надникна Луната:
- Терзае я вик на жената...
Любов споделена желае,
но чудно, защо ли си трае?
Измъчват я мисли лъчисти, 
а тя ги нарича Не-чисти
и мисли, че може да мрази
сред тези любовни талази,
които са истински хали-
сърцето й иска да гали!
А Челси е толкоз невинна,
има позиция интимна
на дама в Него влюбена
с тъга да бъде любена
и всичко това е метежно-
бреме за сърцето нежно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Реално звучи.

    Поздравления (със закъснение)!!!
  • Наистина,така е...!
    Поздрави,Мойсей,Лъки и Фло!
  • Защо ли любов нетотребна
    в окови сърцето ми стегна
    по звездната карта гадая,
    и тихо в душа си ридая.
    В сърцето ме ветре пронизваш
    и дни ми на болка занизваш,
    защото ми спомени връщащ
    след които вратата затръшваш.
    А ти пък сребриста и бяла
    която съм в песни възпяла,
    свидетелка уж си на всичко,
    а гледаш ме тъй безразлично.
    Прелива в душата ми зноя,
    на мисли копнежни пороя,
    а с тези любовни талази
    надигат се толкоз омрази.
    Утихват в душата тез хали,
    когато дланта ти ме гали,
    спокойна до тебе се сгушвам,
    в гласа ти приспивен се вслушвам.

    Поздрав за текста, Валери!
  • Здравей, Жана! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Фло!
    Стегни се и направи анализ - виж общото и различното и тогава ще стигнеш и до верните изводи.
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...