Защо ли съм с теб?
Дори и в теб аз срещам самотата.
Едва ли празните очи и тази плът
ще запълнят в сърцето празнотата.
Защо ли съм със теб?!
Какво ни свързва,
щом чувства топли няма да горят?
Душата ми от този хлад премръзна...
А дрехите на пода ни лежат.
Не те виня... бе само моя грешка,
повярвах в теб
и в мита остарял.
След тази нощ какво стои насреща??
Забързан пътник, взел си своя дял.
Е, Сбогом слабостта е във жената,
мъжът не знае думата боли.
На мъжка чест висока е цената,
но едва ли някога ще я научиш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени