Нещастен днес

 се чувствам, мамо,

какво да сторя ми кажи?

Животът нещо пак не ми върви.

Нещо се  обърква.

Някъде сгреших,

съветите ти следвах,

с всички се отнасях -

както си ме учила и ти!

Едно забрави да ми кажеш,

едно ме не научи:

как без болка да обичам

оскотени, паднали души!

Научи ме да не страдам,

научи ме с лекота мерзостта

да подминавам.

Как спокойно да заспивам

без размисъл и угризения

за съвест, прегрешения.

Научи ме, мамо!

Научи!

Кажи ми как замързнала душа

да размразя?

Как озъбен и оглозган

живот да подредя?!

Научи ме, мамо! Научи!

На това защо не ме научи?!

Ти ме учи - да обичам,

да съм честен и добър,

да уважавам и да се раздавам.

Но как душа си да опазя -

ти учеше ме да не мразя.

Пак кажи ми, мамо -научи ме как!!!