Защо ме не научи, мамо...
Нещастен днес
се чувствам, мамо,
какво да сторя ми кажи?
Животът нещо пак не ми върви.
Нещо се обърква.
Някъде сгреших,
съветите ти следвах,
с всички се отнасях -
както си ме учила и ти!
Едно забрави да ми кажеш,
едно ме не научи:
как без болка да обичам
оскотени, паднали души!
Научи ме да не страдам,
научи ме с лекота мерзостта
да подминавам.
Как спокойно да заспивам
без размисъл и угризения
за съвест, прегрешения.
Научи ме, мамо!
Научи!
Кажи ми как замързнала душа
да размразя?
Как озъбен и оглозган
живот да подредя?!
Научи ме, мамо! Научи!
На това защо не ме научи?!
Ти ме учи - да обичам,
да съм честен и добър,
да уважавам и да се раздавам.
Но как душа си да опазя -
ти учеше ме да не мразя.
Пак кажи ми, мамо -научи ме как!!!
© Димитър Митов All rights reserved.
