Защо, море
680
0
2
Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш
и свободата оживява край брега?
Скалисти рифове безкрай целуваш,
магията ти там, край фара, ни събра.
Нима не си вълшебство мило,
вълните ти солени – каква магия?
В сърцето си и днес си приютило
на обичта ми светлата стихия.
И чувствам – всяка юлска вечер
ми дава нови, истински крила.
На теб, като на себе си обречена,
аз пак ще следвам своята звезда...
01.07.2009г.
http://vbox7.com/play:0785f085 - Дълго го търсих, но е тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
