Защо не и проза?
Защо не и проза?
Деликатно и строго поглеждаш ме
през рамки на фина учтивост.
Мигом бегла усмивка подсказва, че
не сме просто само вежливи.
Лъчът от усмивка изгрява – разбрах,
че срещата става приятна.
Капчици пот по челото познах
и реших да си тръгна обратно!
Но това положение трогва те май -
и оставяш служебната поза!...
Защо ли не сложих на срещата край,
че нещата отиват към проза?...
Постоях раздвоена секундичка–две
и за кратко разумна и хладна
От поезия, щом не разбираш? – Добре!
С теб и прозата май ми допадна!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
