Защо не и проза?
Деликатно и строго поглеждаш ме
през рамки на фина учтивост.
Мигом бегла усмивка подсказва, че
не сме просто само вежливи.
Лъчът от усмивка изгрява – разбрах,
че срещата става приятна.
Капчици пот по челото познах
и реших да си тръгна обратно!
Но това положение трогва те май -
и оставяш служебната поза!...
Защо ли не сложих на срещата край, ...