Jan 22, 2010, 8:25 PM

Защо не и проза?

743 0 8

Защо не и проза?

 

 

Деликатно и строго поглеждаш ме

през рамки на фина учтивост.

Мигом бегла усмивка подсказва, че

не сме просто само вежливи.

 

Лъчът от усмивка изгрява – разбрах,

че срещата става приятна.

Капчици пот по челото познах

и реших да си тръгна обратно!

 

Но това положение трогва те май -

и оставяш служебната поза!...

Защо ли не сложих на срещата край,

че нещата отиват към проза?...

 

Постоях раздвоена секундичка–две

и за кратко разумна и хладна

От поезия, щом не разбираш? – Добре!

С теб и прозата май ми допадна!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих.Като музика звучи добре.Замисъла е осъществен.Хареса ми.Асен
  • Хей, момиче! Добре звучиш ! Не спирай!
  • Деликатно и строго...
  • "ivanleko91 (Ангел) " - В интерес на истината не съм го пробвала, но съм чувала, че било доста "отпускащо", действа положително, и на самочувствието, и на работата! Какво мислиш?
  • Много хубаво си го написала!
    А и който го е опитал ще разбере...
    Поздрави, Деси!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...