Не мога да повярвам, че си тръгна
и на любовта ми гръб обърна!
Не, не вярвам, че те пуснах,
че обичам те да кажа пак пропуснах!
Трудно е да мисля пак за теб,
умирам, щом помисля колко ме боли!
Трудно е да мразя тебе,
щом виновната съм аз, нали?
Знам, че казах ти "върви",
когато исках да извикам "спри!"
Но не знам защо душата ми не спира да кърви,
Защо е трудно да извикам: "Моля те, прости!"