Не мога да повярвам, че си тръгна
и на любовта ми гръб обърна!
Не, не вярвам, че те пуснах,
че обичам те да кажа пак пропуснах!
Трудно е да мисля пак за теб,
умирам, щом помисля колко ме боли!
Трудно е да мразя тебе,
щом виновната съм аз, нали?
Знам, че казах ти "върви",
когато исках да извикам "спри!"
Но не знам защо душата ми не спира да кърви,
Защо е трудно да извикам: "Моля те, прости!"
© Лия Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
