Не мога да повярвам, че си тръгна
и на любовта ми гръб обърна!
Не, не вярвам, че те пуснах,
че обичам те да кажа пак пропуснах!
Трудно е да мисля пак за теб,
умирам, щом помисля колко ме боли!
Трудно е да мразя тебе,
щом виновната съм аз, нали?
Знам, че казах ти "върви",
когато исках да извикам "спри!"
Но не знам защо душата ми не спира да кърви,
Защо е трудно да извикам: "Моля те, прости!"
© Лия Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
