Не мога да повярвам, че си тръгна
и на любовта ми гръб обърна!
Не, не вярвам, че те пуснах,
че обичам те да кажа пак пропуснах!
Трудно е да мисля пак за теб,
умирам, щом помисля колко ме боли!
Трудно е да мразя тебе,
щом виновната съм аз, нали?
Знам, че казах ти "върви",
когато исках да извикам "спри!"
Но не знам защо душата ми не спира да кърви,
Защо е трудно да извикам: "Моля те, прости!"
© Лия Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
